Говорните нарушения засягат външното оформление на изказа.
Делят се на няколко категории:
- гласови нарушения – афония (липса на глас), дисфония (нарушен глас, патологични промени на сила, височина, тембър
на гласа), ринофония (носов глас); - артикулационни нарушения – неправилно произнасяне на звукове, замени и изопачаване;
- специфични артикулационни нарушения (разстроена артикулация при деца с нормален интелект и сензорно
развитие); вторични артикулационни нарушения (при деца с интелектуална недостатъчност); биомеханични артикулационни нарушения (вследствие на вродени малформации на говорните органи); - прозодични нарушения – заекване, запъване, тахилалия (патологично бърз говорен темп), брадилалия (патологично
бавен говорен темп); - дизартрия – цялостно говорно нарушение на дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката, предизвикано от
мозъчни поражения; дисфагия – съпътства дизартрията (нарушено е храненето); - апраксия – говорна патология със симптоми на артикулационна прозодична и езикова патология, причинени от вродени
или рано придобити мозъчни увреди. Елементарните мускулни функции са запазени, но са нарушени двигателните програми за осъществяване на говорните движения; - биомеханични говорни нарушения – ВЦУН: цялостно говорно нарушение, засягащо дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката, предизвикано от малформация на говорните органи – вродени цепки на устните или на небцето.