Говорните нарушения засягат външното оформление на изказа.
Делят се на няколко категории:
- гласови нарушения – афония (липса на глас), дисфония (нарушен глас, парологични промени на сила, височина, тембър на гласа), ринофония (носов глас);
- артикулационни нарушения – неправилно произнасяне на звукове, замени и изопачаване;
- специфични артикулационни нарушения (разстроена артикулация при деца с нормален интелект и сензорно развитие); вторични артикулационни нарушения (при деца с интелектуална недостатъчност); биомеханични артикулационни нарушения (вследствие на вродени малформации на говорните органи);
- прозодични нарушения – заекване, запъване, тахилалия (патологично бърз говорен темп), брадилалия (патологично бавен говорен темп);
- дизартрия – цялостно говорно нарушение на дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката, предизвикано от мозъчни поражения; дисфаргия – съпътства дизартрията (нарушено е храненето);
- апраксията – говорна патология със симптоми на артикулационна прозодична и езикова патология, причинени от вродени или рано придобити мозъчни увреди. Елементарните мускулни функции са запазени, но са нарушени двигателните програми за осъществяване на говорните движения;
- биомеханични говорни нарушения – ВЦУН: цялостно говорни нарушение, засягащо дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката, предизвикана от малформация на говорните органи – вродени цепки на устните или на небцето;